Честит трети март, драги приятелю.
Днес е един прекрасен ден, в който празнуваме подписването на Санстефанския мирен договор между Руската империя и Османската имперя.
Но душата ми мрази този празник, когато се празнува безпочвено – когато празнуващите не си дават сметка какво всъщност е да си „патриот“.
И не, думата „патриот“ няма почти нищо общо с политическите партии, които се етикетират като „патриотични“. Думата патриот означава родолюбец – това е човек, който люби родината си.
А родината се състои от хора.
България не се ограничава до териториалните граници. България е в Европа, когато нашите сънародници работят честно и не правят далавери. България е в САЩ, когато нашите сънародници показват българската добродетел. България е в Турция, когато наши спасители помагат на жертвите от земетресенията. България е в гостоприемството, което демонстрираме на чужденците, когато са наши гости.
България освен всичко е и идеал, към който трябва всеки да се стреми.
България не е, когато в чужбина твърдят, че българите крадат и нямат обноски. Схващаш идеята.
От теб зависи какво ще си мислят хората за България.
Да си патриот не е да се вълнуваш, когато чуеш български народни песни и облагодетелстваш на чужд гръб.
Да си патриот не е да не слушаш чужди песни, а да слушаш качествени български песни, без да даваш поле за изява на песните, които предразполагат просташкия манталитет.
Да си патриот не е да харесваш български напитки като ракия и да се напиваш всяка вечер на мотика.
Така че, когато празнуваш този ден, помни, че всички имаме дълг към нашата родина и един към друг.
Нека да не шофираме пияни, нека да не си хвърляме боклуците където ни падне и нека като цяло да бъдем адекватни хора – достойни наследници на делата на хора като Левски и Ботев. И не само в този ден, а докато не спрем да дишаме!
Защото само тогава ще можем истински да празнуваме както този, така и всеки друг национален празник и да почетем жертвите на тези, които са се борили за това, което можем да бъдем днес.