Мъгла прегръща къщата самотна,

земята спи в безвремие и прах.

Дървета шепнат тайна малословна -

за сянката, за вятъра, за страх.





Но сред мрака - пламък неугаснал,

в сърцето - кротка и тиха светлина.

Бог гледа тук - през облак и през храст,

и в тишината намирам топлина.