Встрани, лицемери с празни думи и прегръдки!
Сърцата ви пустота, надеждите ми - на идиот.
Красиви момичета, отвратително сладки,
Загубени в суетата, в празнота мрат.

Общество в упадък, моралът смазан и мръсен,
В този свят на фалшификати и лъжи.
Сърцето мое скърби, измъчено и тръснато,
Разочарованията разкъсват ми душата в нощи.

Загубвам вярата, чистотата и светлината,
Моралът в мен угасва, тъжно и мълчаливо.
О, какво стана с обществото, с нравите и добрината?
Моралният упадък грабна всичко, дори моето сърце честно и прекрасно.

Колко искам този свят да се измени,
Да заживеем с морал, добро и вярност.
Да вярваме отново, да обичаме и ценим,
И да възстановим този свят губещ морал и стойност.